Лъчетерапия

   Лъчелечението (радиотерапията) е основен метод за лечение на много видове рак, като използва високоенергийни лъчения (най-често рентгенови лъчи или електрони), които увреждат ДНК на туморните клетки и възпрепятстват тяхното делене и растеж.

   Съвременните техники като интензивно модулирана радиотерапия (IMRT), образно-насочвана радиотерапия (IGRT) и стереотактична радиотерапия (SRT) позволяват много прецизно насочване на лъчите към тумора, като щадят максимално околните здрави тъкани и намаляват страничните ефекти.

   Процесът на лъчелечение включва екипна работа между радиационни онколози, медицински физици, радиотерапевти (технолози) и медицински сестри, като всеки има специфична роля – от планиране и дозиране до реално прилагане и проследяване на лечението. Радиолозите са ключови в този процес, тъй като тяхната експертиза в интерпретацията на образни изследвания (КТ, ЯМР, ПЕТ) е от решаващо значение за точното определяне на обема на тумора и органите в риск, което е критично за успешното планиране на терапията. Включването на радиолози в екипа по време на планирането на лъчелечението води до значително повече корекции и подобрения в терапевтичния план, което повишава точността и безопасността на лечението.

   Радиотерапевтите (технолози) са отговорни за ежедневното прилагане на лъчелечението, поддръжката на апаратурата, грижата за пациента и проследяването на страничните ефекти, като тяхната роля става все по-широка с развитието на технологиите и въвеждането на нови стандарти.      

   Комуникацията между радиолози, онколози и технолози е от съществено значение за оптималното лечение и проследяване на пациентите, а интеграцията на образни данни и планове за лъчелечение в клиничната практика подобрява ефективността и точността на диагностиката и терапията.

   Лъчелечението може да предизвика нежелани реакции и усложнения, но с модернизирането на медицинската апаратура, те са все по-редки.